Информация

При конвенционалните модели се наблюдава непостоянна работа при съответните режими – охлаждане и отопление. Всеки климатизатор е снабден с набор от сензори (датчици), даващи информация за параметрите на въздуха в помещението и извън него. При достигане на дадена температура, търсена от потребителя, конвенционалните модели спират своята работа и при получаване отново на температурна разлика в помещението, те се включват. Именно заради това, те не разполагат с добри характеристики и не се препоръчват от производителите за основни уреди за отопление при отрицателни външни температури.

При инверторните системи, този начин на работа не е такъв. Инверторите носят името си от  типа електрически преобразувател, който електронно  регулира напрежението, електрическия ток и честотата на работа на  климатичния компресор. При работата с променлива мощност - повишавайки честотата  се повишава и изходната мощност,  докато намаляването и води до  по-ниски нива на мощност. По този начин температурният контрол е много по-прецизен и постоянен и работата на инверторните климатизатори е много по-ефективна в сравнение с конвенционалните модели.

Всеки климатизатор (конвенционален и инверторен) се характеризира с няколко основни величини. Моделите произведени за охлаждане и отопление (съществуват модели предназначени само за охлаждане), имат охлаждаща и отоплителна мощност. Тази мощност се изразява в kW и съответно в BTU - British thermal unit (Британска топлинна единица). Британската топлинна единица (BTU или Btu) е единица за енергия, равна на около 1 055.05585 джаула, което преведено в мерки дава, че 1W/h=3.41214 BTU или 1BTU = 1/3 вата/часа (0.29307 W/h). 1BTU още е равно на 253 калории. 1BTU представлява необходимото количество топлина, необходимо, за да се повиши температурата на един паунд (0.45 kg) вода с един градус Фаренхайт  (0.56°С), от 60° на 61°, ако трябва да сме прецизни, при атмосферно налягане 1 атмосфера.

В зависимост от отдаваната мощност при съответния режим и консумираната електроенергия, всеки климатизатор се характеризира с СОР (Coefficient Of Performance) - коефициент на трансформация и означава каква енергия (при климатизаторите най-често електрическа) е използвана и каква е придобита. Този коефициент се отнася само, когато климатизаторът работи в режим на отопление. В режим на охлаждане има друг коефициент  EER (energy efficiency rating - коефициент на енергийна ефективност) и той е по-малък, защото при отопление загубите на компресора се получавате като топлина, докато при охлаждане тази топлина изобщо не е необходима.

От няколко години, производителите на климатизатори в Япония и по-точно The Japan Refrigeration and Air Conditioning Industry Association (JRAIA) въведоха и APF (annual performance factor) – коефициент, даващ оценка за работата на климатизатора целогодишно, при всички режими на работа и при всички сезони.

Стандартите за изчисляване на този коефициент са представени в таблицата:

Производителите с всяка изминала година се стремят да повишават качеството на произвежданите климатизатори и стойностите на EER, COP и съответно APF доказват това. Моделът на Toshiba (RAS-221JDR) при режим охлаждане има EER 5.18, при режим отопление COP 5.88 и APF (средна стойност) 6.7 (съответно при режим охлаждане 7.63 и при режим отопление 6.38).

Всички тези стойности показват качеството на предлаганите инверторни модели и съответно тяхното значение за запазване на енергийните ресурси. От своя страна, конвенционалните модели, произвеждани в световен мащаб, не могат да се похвалят с подобни стойности на тези параметри. Като пример за това е модел на Mitsubishi MSC-GE20VB (конвенционален модел) – при режим охлаждане, EER e 3.22, при режим отопление COP е 3.62. Стойностите на тези показатели характеризират качествената оценка за работата на тези модели.

Разликата между конвенционалните и инверторните модели най-общо може да бъде представена като функция от капацитета на модела и коефициента на трансформация.

Какво означават SEER и SСOP при климатиците в ЕС?

Според последните европейски изисквания за климатична техника, се въвеждат нови класове на енергийна ефективност, след най-високият клас А, използван доскоро, скалата е разширена с класовете А+, А++, А+++. Климатичните системи се оценяваха въз основа на коефицентите за трансформация (съотношението между консумирана и отдадена мощност ) на охлаждане и отопление-съответно -EER и COP. Вече се определя и сезонен коефициент на трансформация – съответно SEER ( на охлаждане) и SCOP (на отопление):
A+++ SEER>8.5 >SCOP 5.1
A++ 6.10 A+ 5.60 A 5.10 B 4.60 C 4.10 D 3.60 E 3.10

Сезонните коефициенти на трансформация при охлаждане – SEER и при отопление – SCOP, въведени от началото на 2013 г, като задължителни параметри на всеки климатик, обозначават енергийната ефективност. Определени са няколко реалистични измервателни точки при външна температура съответно 20°С, 25°С, 30°С, 27°С. В режим на охлаждане климатичните данни за Страсбург се използват за цяла Европа. В съответствие с температурните промени в Страсбург на отделните точки за измерване е зададена различна тежест. Например климатична система в режим на частичен товар, който представлява повече от 90% от режима на работа, получава съответно по-висока тежест по отношение на класифицирането в съответния клас на ефективност.
В режим отопление не може да се състави изчерпателно температурна характеристика за цяла Европа, поради което се определят три климатични зони в ЕС-Северна, Централна и Южна Европа, за които се съставят различни характеристики на натоварване. Всички измервателни точки са еднородни при външна температура съответно 12°С, 7°С и -7°С.